Иракли... Това е мястото, което посетих тези дни за кажи речи за седмица. За този рай съжалявам, че не съм го посещавала и преди... Чистия и горещ пясък, бисерната и топла вода, изключителната гледка съчетание между флора и фауна... всичко това е Иракли и даже много повече. Бях изумена от красотата на това райско кътче земя на българското крайбрежие и изобщо на цялата земя. Всичко беше живо и всичко беше живот.
 Тръгнахме с палатки и не много оборудване. Добре че вече всичко беше уредено от приятелите ни, тръгнали за там по - рано от нас... Имахме си всичко, освен студена вода и алкохол (съпътсващ всеки адвенчър на компанията ни). Столове, маси, хамаци, походни легла, палатки, газови лампи, газови котлони и мнооогоо други подробности -  нужни за подбно оцеляване сред дивото.
Всичко беше диво. Палатки имаше навсякъде по плажа и нагоре ( самата местност е плаж и малко баирче + гора, не много лесно за изкачване, на което има много места за къмпингуване). Прятелите ни бяха избрали баирчето, защото там имаше сянка и достатъчно място за поне 6 големи палатки. Проблемите, които ни съпътстваха бяха, както упоменах вече топлата вода за пиене  и алкохол, също така и тоалетната и банята. Тоалетна и бяна имаше на 2 км по плажа от нашия лагер + че водата в банята беше адски ледена. И тоалетна стана всеки храст в гората... :) Другия проблем , който стана направо непоносим бяха дивите прасета, които върлуваха всяка сутрин из лагера и преобръщаха всичко що видеха. А най- лошото беше, че правеха събрания и ограден, заради тях, боклук в сметище. На нищо не прощаваа, дори и на флакона против комари ( беше буквално сдъфкан). 
 И така 6 дена се ставаше около 10, тъй като ставаше парник в палатките. После се хапваше нещо и към плажа, до към 5- 6, след което 2 км. до банята. Добре че до банята има и заведение с прилични цени и студена бира. След банята обратно и пак почивка за час време. Следващата стъпка е подкотовка за вечерта - салати, огньове, пържоли, бири, музика и т.н. и така до кой , колкото може. 
 Почиваката беше пълна.. Ходихме до нос Емине и до селото до него Емона.
 Посрещане на изгреви...
 ... всичко беше настроено за пълна почивка... нямаше никой да те бута на плажа, да иска да ти пробутва нещо за ядене или други подобни, нямаше джетове и парашути, нямаше глупавата цивилизация и шумът и... всичко беше природа и хора , които са отишли там не да се съобразяват с някой, а да усетят жовотът на това дивно място и да релаксират пълноценно. Съществуваше културата на онзи горе -долу възпитан къмпингуващ човечец.
 Малко са думите, с които мога да опиша този рай. Мога само да ви посъветвам отивайте докато е още живо, защото след септември се почва застрояване, което ще го погуби завинаги... Дори и сега като пиша ми става тъжно за тази зема и цялата любов, която тя предизвика тя у мен.. посетете го , докато има време... Или поне дайте да се борим със сетни сили за него...

aa MN e Hybavo :0 :) :)

Тази година съм там.